вторник, 23 юни 2009 г.

Мечтая си за...море...


Ето нещата, поради които обичам морето:

Приготовленията.
Списъците.
Качване на музика на мп3ката:)
Стягането на багажа.
Разхвърляните по леглото дрехи и всякакви други неща по пода.
Удоволствието от това да напишеш на скайп: "на море".
Пътуването. Утрото на тръгване. Изгревът в 6 сутринта. Блестенето в очите. Странните табели. Храната. Слушането на музика, докато гледам през прозореца. Полето. Хората, които виждам, когато минаваме през град или село. Големите реклами, отстрани на пътя. Другите коли/автобуси, тръгнали в същата дестинация. Сбъркването на някой язовир с морето. Смехът след това.. как би могло да е морето като сме на 200км от него.
А след това.. неусетно.. ето го и него:) Огромното синкаво петно с корабчета върху него.
Следва 2 часа..зяпане през прозореца, докато се стигне до плануваното място за почивката. Слушане на музика. Мисли за предстоящите дни.
Слизане от кола/автобус.
Настаняване.
Бързо обличане на банския.. и тичане към плажа.
Ето го момента, за който мечтая цяла година. Първото стъпване на пясъка. Заравянето на крачетата. Погледът отправен напред. Хората на плажа. Голите малки дечица, тичащи с кофичка в ръка. Проправяне на път покрай хавлиите. Морето. Солената вода. Пяната. Мидите. Водораслите (предпочитам да не са много). Първото къпане за годината. Смях. Настръхване от първоначално студената вода. Гмуркане. Плуване (всеки според възможностите си). Лежането по гръб върху водата. Усещането на слънцето по кожата. Щастие, щастие, щастие!
Следващите дни... отново плаж. Слушането на музика или на морето или на смеха около мен докато хващам тен. Плажното масло. Белот. Ресторанти. Кей. Разходки из града. Бира, бържени картофки, скариди. Сергиите по пътя. Спането следобяд. Двучасово приготвяне за дискотека. Многото дискотеки. Летни свалки. Късата ми дънкова пола. Запознаване с нови хора. Пазаруване. Палачинки. Гледане на залеза в невероятна компания. Среднощни разходки, гледане на звездите и морето през нощта, липсата на смелост да вляза във водата, студът през нощта, издирването на някоя по-дебела дреха от сака. Телефонните разговори с близките. Недоспиването. Мизерната хотелска стая. Щуротиите. Оригиналните идеи. Свободата.
Пътят обратно към вкъщи. Спомените за изминалите няколко дни, които са като един огромен щастлив миг. Отново музика и гледане през прозореца. Усмивка.
Светлините на родния град по тъмно. Табелата. Вкъщи. Мама и тати. Петминутен разказ. Собственото легло. Аромата на моите си възглавници. И заспиване.. най-сладкия сън..щастлива, удовлетворена..
А на следващата сутрин.. очакване за новите предизвикателства на лятото :)